за какво ти е образованието?

Накрая филтрирането и акредитацията също са информационни стоки...

Цитата е взет от Wealth of Networks .

Това е сигнала, който казва на бъдещите работодатели, че можеш да работиш здраво в добро училище. Това е параграф в CV, който доказва, че можеш да четеш, пишеш и да се оправяш в свят на идеи, за които малцина в този свят от милиарди са наясно. Изглежда загуба на време и дори глупаво да придаваш такова значение на обикновения факт, че си се справил ОК в университета, но буквално няма по-добър показател на твоя вероятен бъдещ успех.

 .....................

Отново това е  въпрос на самоувереност. Да го кажа ясно, ако бяхме толкова талантливи колкото казваме, че сме на всички на интервюта за работа, ние дори нямаше да бъдем там. Нямаше да имаме време за боклука присъщ на университетската учебна програма, часовете прекарани в изпълняване очакванията на други хора. Ние ще създадем собствен сигнал, вместо да плащаме за него.

Оригинала и целия текст може да се прочете в Us and Them.

анонимни мислители

Този текст ме разби. Може да подейства по същия начин и на други хора, на които са им казвали, че мислят твърде много. Толкова много ми хареса, че го превеждам.

Започна достатъчно невинно. Започнах да мисля от време на време по партита да разпусна. Така неизбежно едното доведе до другото и скоро аз бях нещо повече от общуващ мислител.
Започнах да мисля в усамотение - "да разпусна" си казвах - но знаех, че не беше истина. Аз мислех през цялото време. Започнах да мисля по време на работа. Знаех, че работата и мисленето не си пасват, но не можех да се спра.
Започнах да избягвам приятелите по време на обедната почивка, за да мога да чета Торо и Кафка. Връщах се в офиса замаян и объркан, питайки се "Какво точно е това, което правим тук?"
Нещата не вървяха добре също в дома. Една вечер бях изключил телевизора и попитах жена си за смисъла на живота. Тя прекара тази вечер при майка си.
Скоро бях известен като усилено мислещ. Една вечер шефа ме извика. Той каза "Скипи, аз те харесвам и ми е неприятно да ти кажа това, но твоето мислене е станало истински проблем. ако не спреш да мислиш на работа, ще трябва да си търсиш друга." Това ми даде повод за много мислене.
Прибрах се рано след моя разговор с шефа. "Скъпа," признах си аз "мислих си..." Знам, че си мислил" каза тя "и искам развод!" "Но скъпа, сигурно не е толкова сериозно!" "То Е сериозно" каза тя докато долната и устна потрепваше. " Ти мислиш колкото университетски професор и университетските професори на изкарват никакви пари, така че ако продължиш да мислиш няма да имаме пари!"
Това е погрешен силогизъм*" казах аз нетърпеливо и тя започна да плаче. Беше ме писнало. "Отивам до библиотеката!" изръмжах и изскочих през вратата. Тръгнах към библиотеката в настроение за малко Ницше с PBS** по радиото. Влетях в паркинга и изтичах до големите стъклени врати...но те не се отвориха. Библиотеката беше затворила.
До този ден вярвам че висша сила е бдяла над мен тази нощ. След като се сринах на земята дращещ по безчувственото стъкло усмихнат глуповато мислейки си за Заратустра, плакат привлече вниманието ми "Приятел, усиленото мислене съсипва ли живота ти?" питаше той. Вие вероятно разпознавате този въпрос, той е от стандартен плакат на "Анонимни мислители". Той е отговорен за това, което съм днес - възстановяващ се мислител. Никога не пропускам среща на "Анонимни мислители" На всяка среща гледаме не образователно видео, миналата седмица беше "Порки" След това споделяме преживявания за това как сме избягвали да мислим от последната ни среща. Запазих работата си и нещата са много по-добре вкъщи.Живота изглежда ...някак по-лесен щом спрях да мисля.

*силогизъм - аргумент, чието заключение е подкрепено от две предположения, от които едното (главното предположение) съдържа условие (главно условие) което е потвърждаващо  заключението, общо за двете предположения е условието (средно условие), което се изключва от заключението. Типичен пример е "Всичко А е С; всичко В е А; ето защо В е С"
**PBS - образователна радиостанция и телевизия в САЩ.

Това е взето от сайта на Richmond Area Free Thinkers, оригинала може да прочетете тук.

отговорност и риск

Оригинала може да се прочете в журнала на Паолу Куелю - Warrior of the Light Online

Отговорност и риск
Латинския корен на думата "отговорност" ("responsibility") разкрива нейното значение: способността да отговориш, реагираш.
Отговорен воин е бил способен да наблюдава и тренира. Той е бил дори способен да бъде "безотговорен": понякога се е оставял на ситуацията и не е реагирал.
Но той е научил своите уроци: той приема отношение, слуша някой съвет и е бил достатъчно смирен да приеме помощ.
Отговорния воин не е този, който поема тежестта на света върху раменете си, а по скоро успява да се справя с предизвикателствата на настоящия момент.
Естествено, понякога се страхува, когато е изправен пред важни решения.
"Това е твърде много за теб" казва приятел.
"Давай, бъди смел." казва друг.
И неговите съмнения стават все по силни.
След няколко дни на мъчения, той се оттегля в ъгъла на палатката си, където обикновено медитира и се моли. Той вижда себе си в бъдещето. Той вижда хората, който ще спечелят и ще бъдат наранени от неговото отношение. Той не иска да причини безсмислено страдание, но също не иска да изостави пътя.
Тогава воина оставя решението да се прояви. Ако трябва да каже да ще го каже със кураж. Ако трябва да каже не, ще го каже без страхливост. Когато воина поеме отговорност, той спазва думата си.
Тези, които правят обещания и се провалят да ги спазват губят самоуважение и се чувстват засрамени от действията си. Живота на такива хора се състои в това да бягат. Те изразходват много повече енергия да не почитат думата си, отколкото воина на светлината използва да спази обещанията си.
Понякога и той поема глупава отговорност, която ще свърши с опасност. Той не повтаря точно това отношение - но дори и тогава той спазва думата си и плаща цената за това, че е бил импулсивен.
Естествено накрая чува неприятни мнения. Но преди да приеме каквото и да е, той винаги се опитва да да разбере дали човека даващ тези мнения се е справял по-добре от него. По принцип, тези които критикуват никога не са осъществили своята мечта: само победителите са толерантни и щедри.
Защо критикуват?
Защото за всяка стъпка, която воина се предвижва напред, критика остава една назад. Трудно е за критика да приеме, че някой е постигнал нещо, което той е смятал за непостижимо.
Това не означава, че той прави погрешните стъпки: той ще направи много грешки и това няма значение. Да правиш грешки е част от пътя, да поправяш грешките си е част от отговорността.
За да прави по-малко грешки, воина почива от време на време и се чувства щастлив с простите неща от живота. Той знае, че струните, които винаги са натегнати, евентуално започват да звучат фалшиво. Коне, които продължават да преодоляват препятствия евентуално чупят крак. Лъкове, които се огъват всеки ден не стрелят стрелите си със същата сила като преди.

Оригинала може да се прочете в журнала на Паолу Куелю - Warrior of the Light Online

служебно съобщение

Не блогвам често. Даже трябваше от нова година да не пиша въобще, но ме сърбят пръстите.
Това с блогването е така, защото се опитвам да реша защо и какво пиша в този блог. Все още не мога да го измисля и за това се въздържам да пиша. Иначе до сега доста да съм изписал, но искам блога да е със смисъл, идея цел и най-важното като пиша да знам защо го правя,не просто да споделям разни неща. Отначало знаех, но вече не знам за какво пиша в блога. Така, че очаквам прозрението като мълния от небето да ме удари. Дотогава ще пиша по-рядко.

Отдавна съм обещал да пиша за "You Are Not a Gadget A Manifesto" на Jaron Lanier. Конструктивна критика на хиперболизирането на развитие на компютрите и другите свързани неща с тях. Няма да мога да ги съпоставя със съществуващите течения на мисълта за технологията, защото не съм чак толкова запознат. Просто ще обобщя книгата. Малко се бавя, защото все още не успявам да я завърша.