човешкия материал

Това е цитат от Soulful Science на Diane Coyle. Copyright ©  by Princeton University Press. Мисля, че имам право на  откъс на цитат от книгата, но все пак имайте в предвид, че е защитена с  ©.

Текста е част от глава проследяваща развитието на моделите или теориите за растежа в икономиката. Той е за част то развитието на тези теории, не крайното им, но всяка теория наследява нещо от предишните, тази е една от новите, но не най-новата и актуална.

My earlier description of the neoclassical model referred to inputs of “labor” and mentioned, fleetingly, issues of labor quality, such as educational attainment. The right kind of concept to use in a theory of growth is not the number of workers but rather a quantity which also takes account of their skills and effectiveness. The term used is human capital , the accumulated stock of human abilities, by analogy with the accumulated stock of equipment that makes up physical capital. Lucas adapted the standard model to incorporate human capital explicitly, including individual decisions about how much to invest to acquire knowledge. He argued that such decisions are made in a social context, in a way which has no parallel for decisions to invest in machinery. If I live in a country where average levels of education are low, it is unlikely to pay me to invest heavily in my own human capital because the returns will be low: they will be geared toward the average, which my individual decision cannot affect. So countries can become settled in a low-level trap. Conversely, the payoff to my education will be greater if I’m working with other people who are highly educated. Here is a mechanism which can clearly lead to divergence, not convergence, between economies. In terms of the formal model, Lucas introduced a production function depending on physical capital, aggregate human capital, and average human capital, with diminishing marginal returns to the first two terms, and a spillover from average human capital to the other terms. The incentive for individuals to invest in their own human capital depends on the decisions of others.

Следва превода на български:

По-ранните ми описания на неокласическия модел се отнасяше до ресурсите за създаване на „труда” и споменато между другото, въпросите за качеството на труда, като добиване на образование. Правилната концепция за използване в теорията за растежа не е броя на работниците, а по скоро качеството, като се взимат в предвид техните умения и ефективност. Използвания термин е човешки капитал, по аналогия със събрания сбор от оборудване, което съставя физическия капитал. Лукас е адаптирал стандартния модел за да го приспособи към човешкия капитал, включително и колко да инвестираш за да се добие знание. Той смята, че такива решения се вземат в социален контекст, по начин който няма еквивалент при инвестицията във физически капитал. Ако аз живея в страна, където средните нива на образованост са ниски е малко вероятно да инвестирам много в моя човешки капитал, защото възвращаемостта ще е малка: тя ще клони към средната, която моето индивидуално решение не може да промени. Така страните биват хванати в капна на ниската образованост. Съответно възвращаемостта на моето образование ще е по-голяма, ако работя с хора, които са добре образовани. Ето механизъм, който може да доведе до раздалечаване, а не до сближаване между икономиките. В условията на формалния модел, Лукас представя производствена функция зависеща от физическия капитал, сборния човешки капитал и средния човешки капитал, с намаляващи гранична (маргинална) възвращаемост от първите два, и разпространяващ се ефект от средния човешки капитал към първите две. Стимулите да инвестират в собствения си човешки капитал зависи от решенията на другите.

Мислех да напиша коментар към този цитат, но реших, че ще ми е по интересно да задам въпроси. Ще се опитам да не задавам отговори. За мен от най-голям интерес представляваше текста подчертан в превода на български.

• На кое място по грамотност е България в света (аз не знам)?
• Качеството на образованието при наличната система на образование, определя ли се от нуждата от него? Тоест дали нивото на постиганото образование се определя от реалното му търсене?
• Търсенето на хора с образование отвътре от страната ли се създава или външни сили или фактори го създават? (ако е отвътре е по-устойчиво)
• Какво определя устойчивото съществуване на професии или браншове имащи високо образовани специалисти в България?
• Ако на вас ви изникнаха някакви въпроси може пък тях да зададете или да дадете  отговор на не задаван въпрос.

Споменатия в цитата капан на ниска образованост има работещи решения, но не това е фокуса на този запис, а къде сме ние каква е нашата среда.