Тази статия е взета от от списанието Make, подобно на едновремешното "Направи си сам". Където е използвана думата правене става въпрос за правене на физически неща по начина направи си сам. Статията с коментарите към нея може да се прочете на : Zen and the Art of Making.
Авторското право е на © 2011 O'Reilly Media, Inc
© 2011 O'Reilly Media, Inc.
Дзен и изкуството на правенето
Тази седмица в моята
колонка реших да споделя някои от моите
бележки, които записах, докато правех
неща, работех и помагах на начинаещи.
Наскоро си мислех колко е хубаво да си начинаещ в нещо в сравнение с това да си „експерт”.
В някакъв момент всички ставаме експерти в нещо. Аз истински искам да избегна да стана експерт в някои неща, само за да мога да продължа да уча повече без тежестта да бъда експерт. Да бъдеш експерт означава, че твоето пътуване по някакъв начин е свършило. Мислех да нарека тази статия „проблема на експерта”, но се надявам, че ще харесате този почти поток на съзнанието ми събран през последните няколко седмици. Не забравяйте да по оставите коментар за вашите преживявания с ученето на ново умение и как се поддръжате мотивирани да учите повече.
Реших да започна с любим цитат:
Започни в началото
и и продължи докато стигнеш до края,
тогава спри.
-„Алиса в страната
на чудесата”
Когато започнеш да
правиш нещо, обикновено не се оказваш
там където си мислил, че ще бъдеш.
Обикновено е някое по-добро място.
Начинаещия може да си представи повече
от експерта, защото начинаещия не вижда,
все още, ограниченията. Децата са по
същия начин – те подхождат към нещата
с отворен ум, не им е било казано, все
още, „ не можеш да направиш това”.
Начинаещите не вземат пари за времето си – не е работа и времето няма значение. Начинаещите (и децата) обикновено имат повече време отколкото пари. Начинаещите не събират трофеи (все още) – те изследват. Ако не знаеш границите на нещо за кратко време твоите идеи са безгранични.
Може би да ставам експерти в разни неща е просто в нашата съдба – всички се специализираме, остаряването е неизбежно – но запазване на неща от детството ни е възможно, просто понякога е борба. За това много от нас имат безопасни места като работилници, или маса за работа, където можем да ги защитим. Ако сте самопровъзгласил се експерт в нещо, свършвате като защитавате работата си от другите експерти. Интернет е увеличител на този феномен. Мисля е важно да имаме места, където начинаещите могат да си помагат един на друг и експертите да са там не само да споделят информация, но и да споделят как са открили неща (понякога как е по-важно от какво). Най-добрите експерти отварят вратата, но ти влизаш сам.
Експертите стоят на едно място, а начинаещите постоянно се придвижват. Експерт може да посочи трудностите в някой проект, докато начинаещия може да види само възможностите (и по късно много начини да направи грешки). Наградата за начинаещите не е нещата, които правят, тя е човека, който става заради нещата, които правят и споделят. Начинаещите имат нужда от много практика, експертите имат нужда повече да приказват отколкото да практикуват, обикновено. Начинаещите правят много прости неща преди да разберат какво правят, но те са опростени. Експертите се мъчат да направят нещата прости, защото те искат да вложат всичко, което знаят в нещо за да демонстрират експертността си.
Начинаещите споделят грешките си, експертите ги крият. Знанието е едно от малкото неща, които не намалява като го споделяш. Аз вероятно чета около 1 000 съобщения на ден от пощенски списъци, форуми, имейли от поддръжка на клиентите, Google +, Twitter и още.
Начинаещите могат да празнуват провала, докато експертите рядко го признават. За начинаещия всичките препятствия, провали и предизвикателства водят към пътя напред. Начинаещите обикновено не се страхуват, те просто правят неща – може да се получат, може да не – но те нямат същото избягване на риска, което експертите имат.
Начинаещите получават удовлетворение от решаването на много малки проблеми, които са чудесни показатели, които ги държат мотивирани. Експертите строят по-големи неща и за дълго време, така че когато нещо се обърка се обърква доста зле. Малките проблеми, които начинаещия решава са като семена в градина, намираш ги и ги използваш за тор – те са гориво. Евентуално може да имаш добре поддържана собственост, но аз мисля, че малката градина е по-забавна и по-достъпна. Повече хора могат да участват, защото оградата е по ниска или я няма въобще.
Щом веднъж събереш достатъчно експерти заедно, тогава обикновено започва битката. Дори Бийтълс са се борили помежду си, за кой е най-добрия. Експертите започват да виждат миниатюрните разлики помежду си и обикновено разпиляват усилията си. Може да е многословие, или титли за усилия, какви лицензи използват или не, кой е повече от някой друг. Начинаещите не знаят достатъчно да ги е грижа за тези неща все още – това е свободата, на която начинаещите се наслаждават, дори да е за малко. Начинаещите са склонни да виждат какво имат общо помежду си, експертите виждат само разликите си. Много експерти не искат да споделят знанието си, а начинаещите нямат какво да споделят, все още, освен окуражение и ентусиазъм с другите начинаещи. Експертите обичат да се побеждават един друг, често публично, начинаещите завладяват себе си и собствените си предизвикателства и преживяването на това не може да бъде отнето от никого. Начинаещите нямат силни убеждения, те все още не могат да ги имат.
Свързвайки това конкретно с електрониката, проектите с Arduino са навсякъде. Ако започвате в електрониката, когато нещо като Arduino е около начинаещите, интересни неща могат да се случат. Начинаещите огъват нещата, развалят нещата, те правят неща, които експертите не могат да си представят и това е нещо добро. Някои от най разрушителните нововъведения идват от хора човъркащи, не знаейки какво точно правят и по късно стават експерти само да бъдат заместени от нова вълна от човъркащи. Това е безкраен цикъл от хора правещи странни неща, защото „ не са знаели по-добре”.
Електрониката е пълна с проблеми, но също е пълна с хора преодоляващи тези проблеми – забавно е да си около тези хора. Те са убедени, че ако опитат ще решат проблема. През годините се опитах да събера историите на хората, които ми пишеха от Hack-a-Day, MAKE, или Adafruit за това как за кратко време те преминават от не знаейки нищо нищо за електрониката до да са способни да направят нещо, което винаги са искали да направят, и как са открили, че са имали този потенциал през цялото време. Всичко, което е трябвало да направят е да слушат собствения си глас, а не някой друг казващ им, че не могат да го направят по една или друга причина.
Когато научаваш неща за електрониката, обикновено не знаеш колко е „достатъчно”, докато не откриеш колко е „твърде много”. Начинаещите са изпълнени с несигурност как ще свършат нещата – това е забавната част – изненадата, неочакваното, как знанието е създавано. Експертите имат очаквания. Начинаещите могат да се нагодят, защото още не са си формирали навиците, все още, експертите са склонни да действат по установените правила и изискват същото от другите. Експертите ценят, това което имат, начинаещите ценят това, което все още нямат.
Начинаещите могат да поемат повече рискове от експертите – те започват от нулата и нямат какво да губят. Експертите се тревожат, че ако са експерти в едно нещо, те ще е нужно да са експерти ив други неща, в противен случай експертността им ще е под съмнение. За експертите много неща са лесни, защото са ги правили много пъти. Експертите стават нетърпеливи (със себе си и с другите), начинаещите са търпеливи и смели, защото те все още не знаят, че ще стане лесно. Експертите имат гордост, начинаещите не могат да се самозаблудят толкова лесно.
Да започнеш сега да правиш неща е фантастично. С 3D принтери, лазерни изрязващи машини, Maker Faires, hackerspaces, Techshops, Instructables, хардуер на принципите на отворения код никога не е било по-добро време. Сигурен съм, че всяко поколение казва това, но аз наистина мисля, ч е така. Започвайки сега ти можеш да изследваш повече, по-бързо, по-евтино и с повече хора. Това всичко е ново също – трудно е за който и да е да е експерт, все още. Това се се случи с домашно създадените компютри и със Уеб. В света на на хората правещи неща, ние все още откриваме нещата. Има още много време преди да станем експерти в това или онова.
Някои от най-талантливите хора, които знам имат дузина интереси и хобита. Когато ги попитам за това, те отговарят „ Обичам да се уча”. Мисля, че новите открития и удоволствието от ученето са същността на това да си това нещо за начинаещите, за което си мисля. Да, когато овладееш нещо, това е ценно, но тогава част от товето пътуване е свършила – ти си пристигнал и номера е да намериш нещо, в което винаги ще имаш усещането за чудо. За това мисля, че учените и хората на изкуството, които обикновено са експерти, обичат това което правят, винаги има нещо ново напред. Възможно е да си експерт, но все пак да запазиш нагласата на начинаещия. Трудно е, но експертите могат да го направят. В създаването на неща, в изкуството, в науката, в инженерството винаги може да си начинаещ за нещо което правиш – областите са твърде големи за да знаеш всичко.
Тъй като започнах с цитат от Луис Карол, реших да завърша с такъв.
Алиса стигна до
разклонение на пътя. „Кой път да поема?”
попита тя.
„Къде искаш да идеш?” отговори Честърширската котка.
„ Не знам” отвърна Алиса.
тогава” каза котката „няма значение”
- Алиса в страната
на чудесата
If you have any claims regarding copyright contact me by e-mail. I use the article non-commercially.
Статията с коментарите към нея може да се прочете на : Zen and the Art of Making.
Авторското право е на © 2011 O'Reilly Media, Inc
0 коментара:
Публикуване на коментар