Не блогвам често. Даже трябваше от нова година да не пиша въобще, но ме сърбят пръстите.
Това с блогването е така, защото се опитвам да реша защо и какво пиша в този блог. Все още не мога да го измисля и за това се въздържам да пиша. Иначе до сега доста да съм изписал, но искам блога да е със смисъл, идея цел и най-важното като пиша да знам защо го правя,не просто да споделям разни неща. Отначало знаех, но вече не знам за какво пиша в блога. Така, че очаквам прозрението като мълния от небето да ме удари. Дотогава ще пиша по-рядко.
Отдавна съм обещал да пиша за "You Are Not a Gadget A Manifesto" на Jaron Lanier. Конструктивна критика на хиперболизирането на развитие на компютрите и другите свързани неща с тях. Няма да мога да ги съпоставя със съществуващите течения на мисълта за технологията, защото не съм чак толкова запознат. Просто ще обобщя книгата. Малко се бавя, защото все още не успявам да я завърша.
4 коментара:
Аз всяка седмица решавам, че приключвам с блога и след два дни ме засърбяват ръцете и не мога да се сдържам и пак някаква глупост споделям.
Да не говорим, че от три месеца всичко което бях планирала е заебано, за сметка на съвсем непланирани публикации :)
Когато, тогава. Важното е движение да става :)
Поздрави!
На мен ми омръзна да пиша както казваш ти. Получават се интересни неща, но аз искам нещо друго.
Поздрави! :)
Може би ако си позволиш да пишеш винаги когато ти се пише, ще се получи всъщност нещо чудесно. Вярно, може да е по-рошаво отколкото сресано, но ще е живо и естествено. А какво всъщност искаш, ще се избистря в движение. И ще се изменя в движение. Какъв всъщност е проблемът?!?!
Проблема все още се опитвам да го разбера и дефинирам. по-точно.
Публикуване на коментар