В
блога за магистърския ми проект, започнах нещо. Когато писах магистърския си проект станах съзнателно учещ се. Това може да се види и от записите в блога. Анализирах ученето си и го направлявах, поставях си цели и оценявах как съм се справил. Според мен не се справих добре откъм ученето. По-добре от доста хора, но не достатъчно за мен. Можех да го направя по-бързо и по ефикасно. Все пак това беше началото.
Наскоро попаднах на статия за ученето самостоятелно. Видях в нея част от това, което ми липсваше при онова мое учене. Правех повечето неща, но не достатъчно добре. Процеса описан в статията се нарича насочено учене. Или когато учиш, учиш така че да насочваш усилията си за максимално добър резултат. Това има повече общо с анализиране на лисващите неща в ученето, намиране на нужната посока за учене, и анализ на всяка крачка и коригиране спрямо анализа.
Статията всъщност е глава от книга ето я и нея:
Becoming a More Self Directed Learner: Why and How.
