компютрите от близкото бъдеще

Попаднах на тази доста техническа статия. Тя описва промяна в хардуера сравнима с появяването на настолния компютър и предвижда развитието на компютрите, с което съм съгласен, защото и аз бих ползвал такъв компютър.

Накратко как ще се промени компютъра за обикновения потребител: Сегашните кутии или лаптопи, които са преобладаващите компютри ще са нещо подобно на таблетите. Те ще са също толкова мощни колкото и един подобен настолен компютър. Ще използват монитори, клавиатура и друга периферия. Това ще става като се слагат в устройство (docking station), което ще им дава необходимите портове или каквото е нужно.

Има два примера в тая посока. Има смартфон, които се прикрепя към таблет и става таблет. Има и таблети, които се прикрепят към клавиатури с повече функции, наричани също docking station.

Може да се появат нови технологии и да не се развият нещата така.Но за мен това е най-правдоподобното предвиждане за развитие на компютрите, което съм срещал.

история за опасността от историите

Бележка: извинявам се че цитатите са на английски в момента нямам време да ги преведа, не се знае дали ще го направя.

След като гледахте видеото искам да ви кажа, че темата ме занимава отдавна. Започна с този цитат.

School! We sat in English class and we dissected the stories that I’d escaped into, laid open their abdomens and tagged their organs, covered their genitals with polite sterile drapes, recorded dutiful notes en masse that told us what the story was about, but never what the story was. Stories are propaganda, virii that slide past your critical immune system and insert themselves directly into your emotions. Kill them and cut them open and they’re as naked as a nightclub in daylight.

"Eastern Standard Tribe" - Cory Doctorow

Чрез блога на Diane Coyle разбрах за:

Louis Menand’s 2001 The Metaphysical Club, an intellectual history of a quartet of philosophers whose influence helped the United States emerge from the trauma of the Civil War and grow into the successful society, economy, world power it became in the 20th century.

“The belief that ideas should never become ideologies – either justifying the status quo, or dictating some transcendent imperative for renouncing it – was the essence of what they taught. … They taught a kind of skepticism that helped people cope with life in a heterogeneous, industrialized, mass market society. … This skepticism is also one of the qualities that make societies like that work. It is what permits the continual state of upheaval that capitalism thrives on. Holmes, James, Peirce and Dewey helped to free thought from thralldom to official ideologies, of the church, the state, or even the academy. There is also, though, implicit on what they wrote, a recognition of the limits of what thought can do in the struggle to increase human happiness.”

Всичко това има връзка с историите. Макар да станаха много цитатите се изкушававам и включвам още един The Frontiers of Art and Propaganda.

Наръчник за Интернет

Темата е много голяма, но аз ще я опростя доста.
Оказва се, че да получиш това, което искаш от хората (важи и за някои сайтове) в Интернет си има определени неписани правила както и в офлайн живота. Ама това е Интернет и някои милозливи хорица споделят част от тях. Да дам два примера все пак.

• Survival Guide:IRC
• How To Ask Questions The Smart Way

Тези два примера са за компютърджии. Но не се заблуждавай оо ти непросветений ;-) , че само компютърджиите си имат неписани правила (макар те най-ясно да ги описват). Ето ти още два примера за не компютърджии.

• Netiquette - старичка е и от една страна традициите не са това което бяха, а от друга бъдещето се гради върху миналото.
• The Virtual Handshake -  доста обща може и да е полезна ако имате предишен опит и желание то допроучите нещата.

Това са общи примери. За всеки начин на комуникация има определен протокол макар да не е много стриктен. Например блогове, туитър, разните форми на чат да не говорим за социалните мрежи и техните подобия. Хората по навътре в съответното средство на общуване ги знаят тия правила (протокол). А има и маркетингови звезди, които леят пот да разберат и опишат тези правила та да изкарат и те бедните някой долар.

Според мен тези правила са за да не се саморазрушат онлайн обществата и да е по ясно, безопасно и гладко общуването с другите в Интернет. Но не се плаши, ако не знаеш правилата. Спокойно може да си общуваш, защото има много като теб, най-много да се почустваш неприятно или да не ти се получи като срещнеш някой, който знае правилата.

До сега не съм срещал наистина добър наръчник за Интернет във смиъла,в който пиша тук.

По старобългарска традиция от времето на Паисий ще проявя скромност и смирение и ще призная, че този автор също не е вещ в правилата. Но като син на своето време не мога да не спомена, че все пак някои от тях знам.

larger than the plan

човешкия материал

Това е цитат от Soulful Science на Diane Coyle. Copyright ©  by Princeton University Press. Мисля, че имам право на  откъс на цитат от книгата, но все пак имайте в предвид, че е защитена с  ©.

Текста е част от глава проследяваща развитието на моделите или теориите за растежа в икономиката. Той е за част то развитието на тези теории, не крайното им, но всяка теория наследява нещо от предишните, тази е една от новите, но не най-новата и актуална.

My earlier description of the neoclassical model referred to inputs of “labor” and mentioned, fleetingly, issues of labor quality, such as educational attainment. The right kind of concept to use in a theory of growth is not the number of workers but rather a quantity which also takes account of their skills and effectiveness. The term used is human capital , the accumulated stock of human abilities, by analogy with the accumulated stock of equipment that makes up physical capital. Lucas adapted the standard model to incorporate human capital explicitly, including individual decisions about how much to invest to acquire knowledge. He argued that such decisions are made in a social context, in a way which has no parallel for decisions to invest in machinery. If I live in a country where average levels of education are low, it is unlikely to pay me to invest heavily in my own human capital because the returns will be low: they will be geared toward the average, which my individual decision cannot affect. So countries can become settled in a low-level trap. Conversely, the payoff to my education will be greater if I’m working with other people who are highly educated. Here is a mechanism which can clearly lead to divergence, not convergence, between economies. In terms of the formal model, Lucas introduced a production function depending on physical capital, aggregate human capital, and average human capital, with diminishing marginal returns to the first two terms, and a spillover from average human capital to the other terms. The incentive for individuals to invest in their own human capital depends on the decisions of others.

Следва превода на български:

По-ранните ми описания на неокласическия модел се отнасяше до ресурсите за създаване на „труда” и споменато между другото, въпросите за качеството на труда, като добиване на образование. Правилната концепция за използване в теорията за растежа не е броя на работниците, а по скоро качеството, като се взимат в предвид техните умения и ефективност. Използвания термин е човешки капитал, по аналогия със събрания сбор от оборудване, което съставя физическия капитал. Лукас е адаптирал стандартния модел за да го приспособи към човешкия капитал, включително и колко да инвестираш за да се добие знание. Той смята, че такива решения се вземат в социален контекст, по начин който няма еквивалент при инвестицията във физически капитал. Ако аз живея в страна, където средните нива на образованост са ниски е малко вероятно да инвестирам много в моя човешки капитал, защото възвращаемостта ще е малка: тя ще клони към средната, която моето индивидуално решение не може да промени. Така страните биват хванати в капна на ниската образованост. Съответно възвращаемостта на моето образование ще е по-голяма, ако работя с хора, които са добре образовани. Ето механизъм, който може да доведе до раздалечаване, а не до сближаване между икономиките. В условията на формалния модел, Лукас представя производствена функция зависеща от физическия капитал, сборния човешки капитал и средния човешки капитал, с намаляващи гранична (маргинална) възвращаемост от първите два, и разпространяващ се ефект от средния човешки капитал към първите две. Стимулите да инвестират в собствения си човешки капитал зависи от решенията на другите.

Мислех да напиша коментар към този цитат, но реших, че ще ми е по интересно да задам въпроси. Ще се опитам да не задавам отговори. За мен от най-голям интерес представляваше текста подчертан в превода на български.

• На кое място по грамотност е България в света (аз не знам)?
• Качеството на образованието при наличната система на образование, определя ли се от нуждата от него? Тоест дали нивото на постиганото образование се определя от реалното му търсене?
• Търсенето на хора с образование отвътре от страната ли се създава или външни сили или фактори го създават? (ако е отвътре е по-устойчиво)
• Какво определя устойчивото съществуване на професии или браншове имащи високо образовани специалисти в България?
• Ако на вас ви изникнаха някакви въпроси може пък тях да зададете или да дадете  отговор на не задаван въпрос.

Споменатия в цитата капан на ниска образованост има работещи решения, но не това е фокуса на този запис, а къде сме ние каква е нашата среда.

безплатни курсове от Станфорд в началото на 2012

Станфорд предложиха няколко безплатни курса през есента на 2011. Аз участвах в Introduction to Databases.
През началото на 2012 предлагат повече курсове. Някои от тях имат изисквания за предварителни познания в определени теми, други нямат, разгледайте добре описанието им. Курсовете са с регистрация и за сега са:

• Model Thinking
• The Lean Launchpad - нов систематичен начин за управление на стартираща компания от един от идеолозите на това ново движение Стив Бланк.
• Technology Entreprenership
• Anatomy
• Making Green Buildings
• Information Theory
• Computer Science 101
• Machine Learning
• Probabilistic Graphical Models
• Cryptography
• Software as a Service
• Design and Analysis of Algorithms I
• Human-Computer Interaction
• Computer Security
• Natural Language Processing
• Game Theory

Тенденцията е Станфорд да увеличава предлаганите по този начин курсове. Този, в който аз участвах не беше пълната версия на курса преподаван в Станфорд. Все пак все още ми е труден макар да навлязох в нещата. Според мен всеки курс е различен от другите, но има и общи неща като форума, който е доста активен в помощта при затруднения.

Във статистиките на моя курс имаше значително присъствие от Румъния, за това реших, че вероятно тези курсове още не са добре известни в България.

Моля ви препредавайте този пост или линка към него да се разпространи информацията за това обучение. Курсовете могат да се изкарат без да дадете и стотинка за тях.

Обновление: MIT ще предложат през пролетта на 2012 пълни курсове с възможност за сертифициране. Сертификата нямата да е от  MIT, а от не правителствена организация създадена от  MIT . Материалите ще са с безплатен достъп и не е нужно да получавате сертификат за да учите. Повече може да видите на What is MITx? 

in links we trust: open source

Два полезни проекта за хора участващи в проект с отворен код или използващи, или искащи да използват такива проекти. Полезни са и за хора търсещи код, от който да се учат.

• Open Source Code Search Engine - Black Duck Koders - търсачка за търсене на програмен код. Google спряха тяхната търсачка за програмен код и се появи тази. Полезна е за четене на чужд код с цел учене или използване, или търсене на идеи.
• Ohloh, the open source network - Ohloh е директория за отворен код, която всеки може да редактира. Тя съдържа изчерпателни показатели и анализи на хиляди проекти с отворен код. Полезна е при използването на проекти с отворен код за тяхната оценка и избор на какъв проект да използваш, също помага при желание да се включиш в проект.